Небулите представляват огромни космически облаци от газ и прах, които могат да се простират на стотици светлинни години. В най-плътните им части гравитацията постепенно събира материята и така се раждат нови звезди.Тяхната светлина идва от радиацията, която излъчват, а звездните ветрове оформят облаците в сложни пластове и структури. Когато звездите достигнат края на живота си, част от тяхната материя се рециклира обратно в Космоса и се превръща в основа за нови звезди и планети. Вселената непрекъснато се изгражда от това, което е съществувало преди.
Най-силно ме вълнува контрастът между мащаба на тези процеси и краткото човешко съществуване. Те се развиват в продължение на милиони години, но въпреки това ние сме пряко свързани с тях. Водородът в телата ни съществува още от ранната Вселена, а въглеродът, кислородът, калцият и желязото са създадени в предишни поколения звезди.
Средата, която виждате е изцяло процедурно направена в Blender. С Geometry Nodes генерирам и променям координатите, които определят формата и разпределението на обема. Няколко слоя custom noise textures с различен мащаб, изкривяване и ротация оформят плътността, цялостната структура и най-фините детайли на космическия облак. За самия обем използвам персонализиран volumetric shader, който комбинира Emission и Volume Absorption. Сенките се създават чрез математически функции, което позволява по-прецизен контрол върху светлината, цветовете и дълбочината. Финалният рендер е направен с Blender Cycles без допълнителна постпродукция.
Любопитното е колко незначително изглежда човечеството в мащаба на Вселената и същевременно колко пряко сме свързани с нея. Изградени сме от същата древна материя, от която се раждат звездите.