На преден план е поставен стар телевизор с празен, светещ екран, който се превръща в портал към друго време. Неговата светлина е прозорец към миналото, към онези забравени мигове на щастие и невинност. На екрана оживява сцена от детството – група деца играят хванати за ръце, усмихнати, свободни, изгубени в простата радост на играта. Зелените поля и драматичното небе подсилват усещането за носталгия.
Около тях обаче стоят бели, прозрачни фигури, които са същите деца, но вече пораснали. Те са сенките на настоящето, наблюдаващи собственото си минало. Сякаш чрез телевизора, чрез този символичен екран, те отключват забравени спомени и отново се докосват до чистотата на детството си.
Изработено с Adobe Photoshop.
Автор: Крис Катански
Училище: Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография (НПГПФ) София
Специалност: Графичен Дизайн